Какво трябва да кажат Рийвс и Стармер и след това?
Трудно е да не съжаляваш за Рейчъл Рийвс. Тя се пробва да бъде както виновна, по този начин и про-растеж. Но тя ръководи застояла стопанска система с висока задлъжнялост и набор от фискални правила, които самата тя сложи единствено преди няколко месеца, само че в този момент наподобява евентуално ще се счупи. Нейният налог нараства по време на бюджета, беше (и остават) извънредно непопулярни. И въпреки всичко те в този момент наподобяват незадоволителни. Тя е лимитирана от обещанията, по -специално да не покачва налозите върху приходите или добавената стойност, направени преди последните общи избори. Финансовите пазари в този момент се насочват към съкращения на разноските в отговор на възходящите спредове над нас и немските връзки, до момента в който нуждата от увеличение на разноските за защита стана голяма. Какво би трябвало да прави канцлерът? Какво е министър -председателят, който я остави да направи?
Фискалната обстановка е изложена от Рут Къртис, новият началник на фондацията за резолюция, в блог, оповестен предишния петък. Интересното е, че тя преди този момент беше началник на фискалния отдел на Министерството на финансите. И въпреки всичко в този момент тя ръководи мозъчен концерн, който се концентрира върху казуса със застоялия витален стандарт. Това наподобява ще я сложи и от двете страни на днешния спор за строгите икономии по отношение на щедростта.
Curtice твърди, че Службата за бюджетна отговорност доста евентуално е споделила на канцлера, преди да се изяви на 26 март, че „ ще липсва на задачата си да покрие ежедневните разноски с налози за пет години “ (известно като „ балансиране на настоящия бюджет “. Фискална история от 2010 година Едното е, че минаха девет години, защото последната дискреционна смяна на фискалната политика беше в посока за стягане. Другото е, че OBR съвсем постоянно предвижда настоящ бюджетен остатък от пет години. Това от своя страна разреши тази дълга история на разхлабване. Но маржът, допуска Curtice, понижава и в този момент може да е липсващ изцяло.
Едно умозаключение от това е, че фискалната политика на Обединеното кралство е била злонамерена през последните 15 години. Имаше стягане по време на спад и разхлабване на постфинансовия кризис по време на възобновяване след рецесията (с разширението по време на пандемията е специфичен случай). Това е противоположното на това, което трябваше да се случи. Но, с цел да бъде заслужено пред предшествениците на Рийвс, „ възобновяване “ също беше нещастно, както показва работата на Фондацията за резолюция по виталния стандарт.
Един отговор ще бъде канцлерът да играе личните си правила, както и други, които демонстрират преди нея, като дадоха обещание неплативни ограничавания за бъдещите разноски, само че въпреки всичко такива, които демонстрират, че нейните цели са изпълнили нейните цели. Ако е по този начин, тя щеше да потвърди, че задачите за дефицити пет години затова са нелепи. В същото време отпущането на разпоредбите й няколко месеца откакто ги слага, също би било смешно. Ако Рийвс беше подбуден към това, тя сигурно просто би трябвало да ги пусне в интерес на новите.
Алтернативният метод, както твърдях преди две седмици, ще бъде министър председателят и канцлерът да кажат с право, че това е нов свят. Сега страната би трябвало да способства за отбраната на своя континент. И въпреки всичко той също би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да поддържа икономическия напредък и да поддържа общественото доближаване вкъщи, в към този момент сложни и нещастни времена. В този подтекст предишните обещания не могат да бъдат обвързващи. Ще бъде належащо да се вземат повече назаем в кратковременен проект за защита, а също и да се покачат необятно основани налози върху приходите, продажбите и имуществото и да се понижат неефективните разноски повече, в сравнение с беше посочено по-рано. Правителството също би трябвало да преследва дерегулацията и вложенията по-ентусиазирано от преди и да бъде отворена за надалеч по-дълбока интеграция в европейските начинания в защитата и новите технологии, в сравнение с преди този момент беше представящо се.
Реформите не са сложни за предугаждане. Ненужно е Банката на Англия да заплаща рента върху цялата банкови запаси, да вземем за пример, както твърди сътрудника ми Крис Джайлс. Обединеното кралство би трябвало да следва други централни банки при нареждане на тези запаси. Това не би било налог върху банките, а един за ходатайство посредством банки. Така или другояче би трябвало да се изместим от банкова система от финансово ходатайство. Отново не би трябвало да харчим големи суми, като поддържаме младежите неактивни. Отново тройната брава на пенсиите също би трябвало да бъде изоставена. Освен това мнозина се радват на големи облаги от собствеността на собствеността. Част от това благосъстояние в този момент би трябвало да се полза с налог.
Те обаче са детайлности. Основният миг е, че държавното управление би трябвало да гледа на тежките времена, които ни идват като опция, както и рецесия. Страната се нуждае от водачество. Смелото държавно управление ще съобщи, че рестриктивните мерки, в които сме живели по отношение на данъчното облагане, разноските и регулацията, би трябвало да бъдат преоценени. Тя би трябвало да създаде съответните нови. Това не е единствено значимо за Обединеното кралство. Важно е и за Европа. Времената са се трансформирали. Така би трябвало.
